Глътка въздух

Беше топъл и слънчев следобед, носещ със себе си мудност и спокойствие. Всичко беше разцъфнало и из въздуха витаеше упойващият аромат, който е причина за летните приключения.
Момчето се прозя.
Учителят стоеше и пишеше. Изведнъж стана, остави пергамента на масата, протегна се, както правеше всеки път и се насочи обратно към храма. Ександър не успя да се сдържи и се стрелна от хамака си, взе пергамента и се зачете:

“Обожавам глътките въздух! Омагьосан съм от тях, защото те поставят колоните, върху които изграждам всички спомени, за които разказвам с налудничава усмивка и силен глас. Спомените, носещи със себе си искри в очите и приветливост в усмивката, разпростряла се върху лицето на разказващия. Кой щеше да си ти без спомените и преживяванията си?
Мисля, че… никой.

Затова нека отделя за тези вълшебни неща няколко реда и мига. За онези глътки въздух, които не забравяме. Няма да лъжа, има и от лошите. Онзи момент, в който времето се забавя и сърцето ти се свива, всяка фибра в тялото ти се свива и вече знаеш, че каквото и да се случи, няма да си същият. Ще си по-разумен, по-внимателен или пък ще си кажеш, че вече никога няма да изпуснеш повторно такава възможност. Тези не са от приятните глътки въздух, а от онези, оставящи горчив вкус. Но както казва едно прекрасно момиче: “Бъди сигурен, че си има причина.”

Но стига за тези явления! Цялата причина да пиша това е всъщност следната: имам молба! Към онзи, решил, че си струва да стигне до този ред. Нека се наслаждаваме на всяка глътка въздух. Представи си! Една промяна в нагласата, това е нужно. За да започнем да възприемаме нещата като една книга. Книга, в която няма места, служещи за пълнеж. Както величествените творби, в които няма излишно съдържание, защото всеки ред носи със себе си нещо важно. Лесно е да го кажа, предполагам. Може дори да звучи лицемерно. Но има истина в това, че животът може да бъде изживян сякаш всяко явление е чудо. Не съм фантазьор макар че наскоро ми заявиха, че имам леко налудничав поглед. Не изисквам и от теб да бъдеш.

Просто… Следващия път, когато някой ти помаха, отвърни му. Когато те приветстват с усмивка, направи повече от лекото извиване на устните! Вложи емоция, сподели от щастието си. Нищо не ти коства да се наслаждаваш на всекидневието. Напомняй на близките, че те са важните за теб. Напомняй на себе си, че си струва всеки ден да си.. ако не по-добър, то поне също толкова добър човек, колкото и предишния ден.  И не смей дори да питаш: Защо? Защото си човек! И знай, че за всяко нещо, което считаш за важно, си струва и е задължително да се трудиш! Полагай усилия и не забравяй:

Не бъди МЪРЛЯВ, момче! Към нищо, за което си струва да се бориш!
Не бъди мърляв! Особено към любовта. Грижи се за нея.”

Ученикът постоя още известно време с поглед към текста. После се изправи, огледа се и замалко да се прозее отново, но не го направи.
Този път пое дълбока глътка въздух и се затича след учителя.